I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
A zenéről volt szó.”A fülünk könyörületes.”, mondta a zongoratanárnő. „Nem azt hallja, amit valóban játszunk, hanem amit játszani szerettünk volna.” Sok-sok évet töltött diákok körében, volt ideje töprengeni a fül, az agy és a zene viszonya felett. „Könyörületes?, kérdeztem, „Hogy értsem ezt?” A tanárnő így felelt: „Amikor zenét hallgat, a közönség elsiklik az apró hibák felett, nem az előadó játékához, hanem a szándékaihoz igazodik. Tudatunkban hiánytalan, teljes dallamok születnek újjá. A tanár és a zenész a játékra figyel, de a közönség mindig a zenét hallja.
Гледах как един ездач обучава кон. Дамата беше ниска и дребна. Мечокът, който тя яздеше, беше пълен с енергия. Той можеше всеки момент да я свали от гърба си, но не за това ставаше въпрос. Две души се бореха една с друга. „Кой е начело?“ Този въпрос изпълни въздуха. Жената не бързаше с коня. Искаше да укроти коня, но не и да сломи духа му. Искаше да има неговото уважение и доверие. В крайна сметка тя спечели борбата и вярвам, че и двамата бяха щастливи.
Тази история на английски език (This story in English):
В Китай живял човек, който уловил вятъра в буркан за консервиране. На всички посетители той казвал: „Имам го. Той е там.“ Мнозина идвали и отново си тръгвали, клатейки глави. Не бяха усетили никакъв свеж вятър. Някои го питаха: „Какво ще правиш с празния буркан?“
А той обясни с гордост: „Когато имам нужда от вятър, просто отварям буркана и веднага през стаята преминава прохладен вятър. Например, когато през лятото приемам гости в таванския си апартамент: „Уф, тук е горещо“, въздишат те, а аз казвам: „Само миг, това веднага ще се реши“. Едно движение на китката – и в стаята се разнася свеж вятър. Или пък ако нещо гори, докато готвя, с един буркан вятър всички миризми бързо се разнасят“. Няколко души казаха: „Тогава отворете буркана!“
Но той отговори: „За Бога! Тогава целият вятър ще изчезне. И какво да правя тогава с буркана?“ Човекът държал прозорците затворени, за да не може някой заблуден полъх на вятъра да преобърне буркана и да го повали на земята. След смъртта му отворили буркана.
В него нямало нищо друго освен застоял въздух. Отворили прозорците. За първи път в стаята нахлул свеж въздух.
Тази история на английски език (This story in English):
I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
A nappaliban meghibásodott a lámpa. A család minden tagja azon ügyködött, hogy valahogy rendbe hozza. „Ne, Simon, ne nyúlj hozzá!”, kiáltották egy emberként, de későn. A Down-kóros Simon csavart egyet az égőn, s a lámpa felragyogott.
Говорихме за музика. „Ухото е милостиво“, каза тя. „То чува това, което е замислено, а не това, което всъщност се свири.“ Жената, която каза това, беше учителка по пиано. Беше преподавала на ученици в продължение на десетилетия и се беше замислила как ухото и мозъкът обработват музиката. „Ухото е милостиво“ – повторих аз. „Как искате да кажете това?“ Тя каза: „Когато слушаме музика като публика, тогава заличаваме грешките. Чуваме това, което се има предвид. Това, което пристига в съзнанието ни, е завършената мелодия. Изпълнителите и учителите обръщат внимание на грешките, но публиката чува музиката“.
Тази история на английски език (This story in English).
„Когато срещнеш лъв – ми каза г-н Мника от Кения, – трябва да го гледаш непоколебимо в очите. Един кратък поглед встрани, само една десета от секундата, и лъвът напада. Той скача по-бързо, отколкото можете да се движите, да говорите или дори да мислите. Ето защо, когато се сблъскате с лъв, гледайте го непоколебимо в очите. Гледайте го, просто го гледайте, непоколебимо – толкова дългоһттр://…. докато той не си отиде.
Тази история на английски език (This story in English):
I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
„Mi ez a hatalmas, ronda dudor a hüvelykujjamon?” Három évesen kérdezte ezt az anyjától. Napok óta vizslatta a kerek, sárgás duzzanatot, nem tudta kiverni a fejéből. „Az egy hólyag. Szopod az ujjadat, azért.” ”Ha abbahagyom, eltűnik?” ”Igen.” Szentül megfogadta. Ez volt az első felnőtt elhatározás az életében.
” Какво е позволено да правят плевелите ” е история за справянето с принципите. Всеки принцип се прилага в контекста, от който произлиза. Новите ситуации изискват преразглеждане на прилаганите досега принципи. Принципите на мислене и действие, възприети от други контексти, могат да доведат до спиране на по-нататъшното развитие.
Какво е позволено да правят плевелите…
Дълго време те мълчаха. Тогава малкото глухарче попитало големия си съсед: „Какво правиш в момента?“ „Тренирам корена си“. „Аз също го правя. Но от няколко дни не съм постигнал никакъв напредък. Коренът ми се е ударил в камък.“ „Вижте как го прави канапето. Позволи на корена си да расте около камъка. Ако е необходимо, образувай няколко корена“, каза голямото глухарче. „Не ми е позволено да правя това“, каза малкото. „Коренът си е корен.“ И си остана малко.
This story in English/ Тази история на английски език:
I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
Üldözték a képek. Mintha az ember váratlanul egy rossz filmben találná magát. Valahányszor babakocsi mellett ment el az utcán, látta magát, amint kirángatja a gyereket a kocsiból és rugdalni kezdi a járdán. Ha egy gyönyörű nővel találkozott, képzeletben letépte a ruháját és megerőszakolta. Amikor a szeretteivel volt, attól rettegett, hogy hirtelen kést ragad és leszúrja valamelyiket. Az otthonában, egyedül, elképzelte, hogyan gyújtja fel a függönyöket. Mikor szabadságra ment, Isten rémisztő parancsa zúgott a fejében minduntalan: „Ne legyen néked más támaszod, mindenedet hátrahagyva indulj vándorútra.”
Gyötrelmes volt. Minél erősebben igyekezett elűzni a hátborzongató fantáziákat és késztetéseket, annál erősebben kínozták. Végül, keserű dühében, így szólt: „Megérdemled, te szerencsétlen!” Azzal nekiállt elképzelni, megjeleníteni mindent, a lehető legárnyaltabban és legrészletesebben. Hogy taposna meg egy gyereket. Hogyan erőszakolna meg egy nőt. Hogyan mészárolná le a családját. Hogy gyújtaná fel a szülői házat. Hogy indulna útnak mindenét hátrahagyva. És ekkor a képek elvesztették a hatalmukat felette. Egyre sápadtabbak, egyre erőtlenebbek lettek.
A big thank you to Aleksandra Piatek from Poland who translated the story “A Jar of Wind”.
W Chinach żył pewien człowiek, który złapał wiatr do słoika. Do wszystkich odwiedzających mówił: „Mam go. On jest w środku”. Wielu przychodziło i odchodziło, kręcąc głowami. Nie czuli żadnego świeżego wiatru. Niektórzy pytali: „Co zamierzasz zrobić z tym pustym słoikiem?”
On wyjaśniał z dumą: „Kiedy potrzebuję wiatru, po prostu otwieram słoik i natychmiast przez pokój przechodzi chłodna bryza. Na przykład, gdy przyjmuję gości w moim mieszkaniu na poddaszu latem, narzekają: ‘Uff, jak tu gorąco’, a ja mówię: ‘Chwileczkę, zaraz to załatwię’. Jeden ruch nadgarstka – i świeża bryza przechodzi przez pokój. Albo gdy coś się przypali podczas gotowania, jednym słoikiem wiatru wszystkie zapachy natychmiast znikają”. Kilku powiedziało: „To otwórz słoik!”
Ale on odpowiadał: „Na miłość boską! Wtedy cały wiatr ucieknie. A co potem zrobię ze słoikiem?” Człowiek ten trzymał okna zamknięte, aby żaden zbłąkany podmuch nie przewrócił i nie rozbił słoika.
Po jego śmierci otworzono słoik. W środku nie było nic oprócz stojącego powietrza. Otworzono okna. Po raz pierwszy świeże powietrze przeszło przez pokój.
(From: Stefan Hammel: The Blade of Grass in the Desert, impress 2012)
Diese Webseite verwendet Cookies. Durch die weitere Nutzung der Webseite stimmen Sie der Verwendung von Cookies zu. OK
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
